Флиртът между Александър ІІ и кралица Виктория
През 1838 година бъдещият съветски император Александър II (Цар Освободител) тръгнал на дълго странствуване из Европа. Една от целите на пътуването била да си откри булка – най-малко на това разчитал татко му, император Николай I. Предишната година Александър прекарал в пътувания из самата Русия, с цел да опознае страната и състоянието на нещата в различни елементи от необятната империя.
Сред страни, които възнамерявал да посети престолонаследникът в Европа, била и Великобритания. Очаквало се младата кралица Виктория, която се възкачила на трона през 1837 година, да одобри наследника на съветския престол сдържано, но с всички почести, въпреки политическите несъгласия сред страните. Нещата обаче не се развили тъкмо по този начин, както предполагали фамилиите и съветниците на Александър и Виктория: сред младежите зародило възприятие, което се считало за извънредно рисковано от политическа позиция.
До май 1839 година, когато Александър пристигнал във Великобритания, кралица Виктория била под напън в продължение на няколко години по въпроса за избора на жених. Младото, пламенно и хубавичко 20-годишно момиче не бързало да се омъжва. Когато министър-председателят и съветник на Виктория лорд Мелбърн я информирал за идното посещаване на престолонаследника, кралицата приела новината без необикновен възторг. Нямала изключително предпочитание да забавлява принц от държава, с която Великобритания по това време имала доста обтегнати връзки.
Двамата разговаряли на френски – интернационалния език по това време. Александър поднесъл на кралицата дарове: първокласни кутии, украсени със скъпоценни камъни, както и няколко пръстена с диаманти. На Виктория „ Великият княз “ (така го наричали в Англия) доста се харесал. В дневника си тя записала, че обърнала внимание на привлекателната му осанка, отбелязвайки „ високия му растеж, грациозно телосложение, сини очи, пай нос и красива уста с блага усмивка “. Очевидно Виктория била очарована, защото с изключение на това записала в дневника си, че го намира за „ извънредно прелестен събеседник, добросърдечен, натурален и весел “ и заключила, че го харесва необикновено.
Обаче отзивът, който Александър дал за Виктория, не бил толкова вежлив. В дневника си той пише, че кралицата „ е доста дребна на растеж, талията й не е хубава, в лицето също е грозна – само че беседва благо “.
На 10 май бил даден бал в чест на гостите. Виктория танцувала с Александър няколко пъти, което нормално не правела, а в почивките между танците му предложила да седне до нея. В същото време наследникът на съветския трон почнал да изпитва топли чувства към Виктория, наричайки я „ очарователна и остроумна “. За страдание, част от кореспонденцията на Александър от онова време е изгубена, по тази причина е невероятно да се каже тъкмо какви страсти е изпитвал той по отношение на кралицата – бил ли е влюбен в нея или е считал връзките им просто за флирт. Князът бил прочут с триумфа си сред дамите и много от тях го считали за обаятелен.
Скоро обаче станало ясно, че благосклонностите сред двамата може да се развият в нещо повече. Според Семьон Юриевич, педагог и компаньон на княза, след няколко дни Александър признал, че обича кралицата, и е убеден във взаимността на това възприятие.
Възпитателят помолил престолонаследника да премисли обстановката и отбелязал, че подобен съюз е просто неосъществим. В случай, че Александър съществено считал да се ожени за Виктория, за в бъдеще трябвало да се откаже от короната. А и за Виктория такава партия не била най-добрата: за нея, сходно на Александър, търсели, несъмнено, кандидатура от аристократичните среди, но не и равна й политически значима фигура. Юриевич отбелязва, че Александър съзнавал безполезността на такова въодушевление и бил откровено тъжен.
Виктория пък разказала за чувствата си към Александър на своята гувернантка и компаньонка баронеса Луиза Лецен. Обкръжението на кралицата считало, че ако князът направи предложение, Виктория ще го одобри. Очевидно било, че и двамата, наследникът и кралицата, били ако не истински влюбени, то твърде увлечени един от различен. Но, несъмнено, Николай I не би се съгласил на такъв съюз при никакви условия: най-големият му син да бъде принц-консорт на британската кралица, а не наследник на трона на Руската империя. Британският парламент също бил ужасен от перспективата за съветски принц-съпруг на трона до кралицата. Всички страни разбирали заплахата от обстановката и затова било решено младежите да бъдат раздалечени. Николай отзовал Александър от Лондон.
На 27 май 1839 година в Уиндзор се провела прощална вечеря. Сетне последвал бал, на който Александър танцувал с Виктория, която записала в дневника си: „ Никога досега не съм прекарвала толкоз добре. На всички ни беше доста радостно. Аз си легнах в 3 без четвърт, но не можах да заспя до 5 часа сутринта “.
Преди да напусне Великобритания, Александър пристигнал при кралицата за персонално прощаване. Виктория записала: „ Той изрази вяра, че успяхме да укрепим съюза сред Англия и Русия. Целунах го по бузата, в отговор той нежно целуна моята буза, и ние топло си стиснахме ръце. Много ми е тъжно, че този благ и симпатичен юноша си отпътува, и мисля, че (казвам това на шега) малко се влюбих в него “.
В действителност, Александър си намерил жена още преди своето идване в Лондон. Във всеки случай той казал на татко си за намерението си да се ожени. Наследникът бил удивен от младата хесенска принцеса Максимилиана от германското херцогство Хесен-Дармщат, за която се сгодил през 1840 година, а тя взела името Мария Александровна.
Виктория обаче също не страдала дълго след раздялата. Сред претендентите изключително се откроявал принц Алберт Сакскобургготски. Сватбата се състояла на 10 февруари 1840 година и този съюз все още се счита за един от най-щастливите и успешни кралски бракове в историята на Англия.
–
